Полезно

Един евро палет съдържа 480 броя тухли единички. Приблизително 4 м2. Вида тухла единичка (решетъчна или плътна) не оказва влияние на броя тухли в евро палета.

В резултат на процесите на намокряне и изсъхване на тухлата, причинени от атмосферните условия, водоразтворими соли излизат на порърхността й. Тези соли се съдържат във всички лесно топими глини. Това причинява потъмняване и ускорено стареене на тухлата. Влошава се естетическия вид и техническите й характеристики. Получава се когато тухления зид не е измазан и е подложен на влиянието на слънчевите лъчи, дъжд и вятър.

Нашият съвет е да защитите зидарията със слой мазилка с цел запазване на техническите и естетическите характерискити на зида (ограда или външна стена).

Топлоизолационните и звукоизолационните свойства на тухлите се подобряват чрез порозиране на керамиката. Порозирането е процес на образуване на въздушни пори в керамичния блок, или така наречената тухла. По-добри топлоизолационни и звукоизолационни свойства на керамичния блок се постигат чрез добавяне на дървени стърготини, експандиран полистирол, целулозна суспензия или други по време на изработката на тухлата, които след изпичането образуват въздушни пори в керамичния череп. По този начин се подобряват топлоизолационните и звукоизолационните свойства на тухлите.

Порозирането е час от технологичния процес при производството на тухли в Керамат АД - Каспичан.

От огромно значение за качеството на произвежданите тухли е суровината, която се използва. За производството на така наречените керамични тухли се използва глина. Всяка глина в зависимост от района в който се добива притежава различни качества и съдържа различни минерали и елементи, които са основен фактор за нейното качество и от там качеството на тухлите изработени с нея.

От най-голямо значение е съдържанието на минералите каолинит, халуазит, илит и монтморилонит.

Глината се добива от находище посредством многокофъчни или роторни багери, при което различни видове глина се напластяват в депо за определено време. Необходимо е слоевете на тези различни видове глина да се уплътняват добре. По този начин отделните слоеве от депонираната глина не само се овлажняват равномерно, но и при отлежаването им протичат редица физикохимични и биологични процеси. В резултат на това напластяване и съпътстващите го процеси, се подобряват технологичните и физико-механичните свойства на крайната суровина за произвоство на керамичната смес, а и от там качеството на тухлите. По този начин производството не зависи пряко от климатичните условия на добив на суровината. Запасите в глинохранилището захранват производството за достатъчно дълъг технологичен период за да се поддържа непрекъснат произвоствен цикъл.

Описаните процеси по-горе са част от тегнологичния процес при производството на тули в Керамат АД - Каспичан.

В горещи дни преди използване на тухлите за зидане е необходимо те да се навлажнят с цел предотвратяване бързото дърпане на влагата от зидарския разтвор. Керамичните блокове могат да се намокрят с вода още докато са на палети с помощта на маркуч или като се потапят поотделно в съд с вода в процеса на зидане, когато това е възможно.

"М И С Стил България" ЕООД съветва всички свои клиенти закупили тухли от склада да навлажняват тухлите преди зидария. Това е основен процес при подготовката на тухлите за работа с тях.

Необходимо е зидането с тухли и използването на мокри процеси да се извършва при температури на въздуха над + 5° C. Да не се изпълняват зидарии върху замръзнала основа. Зидария с все още неизсъхнал разтвор да се предпазва от измръзване. При температури около +5° C е необходимо иззиждането на всеки следващ ред да е съобразено с по-бавното свързване на разтвора.

Не е препоръчително да се използват противозамръзващи добавки за разтвори, тъй като те променят химичния състав на сместа. Препоръчва се след иззиждане стените да се измажат максимално скоро, за да се предотврати измръззването им.

Закрепването и окачването на тежки предмети върху стени зидани с тухли трябва да става само със специални крепежни елементи, предназначени за керамични блокчета с кухини. Използването на крепежни елементи проектирани за друг вид стена е рисково, тъй като захвата на елемента не отговаря на физичните свойства на зида с тухли.

Корозията е враг на металните конструкции, транспортните превозни средства, различни инструменти и множество други изделия направени от метал. Под термина корозия се разбира взаимодействието на металите с околната среда, което води до измерими промени в същите и съответно до тяхното разрушаване - ръжда, гниене, и т.н. Корозията намалява експлоатационния живот на металите, редуцира функционалната им използваемост и увеличава риска от преждевременно износване.

Целта на корозионната защита е консервираща - намалява скоростта на развитие на корозия и увеличава експлоатационния живот на металите. В зависимост от изискванията за конкретната метална повърхност, може да използвате продуктите за защита и декорация на метал. Широката палитра предлагани цветове вдъхват нов живот на металните повърхности и правят заобикалящата среда да изглежда по-ярка и интересна.

Лепилата са материали, които се използват за фиксиране на различни предмети или техните свързващи части чрез създаване на еластична връзка, която не се влияе от силите, които се опитват да разделят отделните повърхности. Добрата адхезия се постига чрез избор на правилното лепило в зависимост от типа на повърхностите. Няколко основни фактора трябва да бъдат взети под внимание при избор на подходящо лепило - добра адхезия към субстрата, възможност за увреждане на субстрата, порьозност на отделните материалии метод за нанасяне. Доброто залепване изисква още и правилна подготовка на повърхността и подходящи работни условия.

Разредителите са смес от разтворители, които се добавят към лаковобояджииските продукти преди тяхната употреба. Те регулират работния вискозитет на материалите, оказват влияние върху метода на нанасяне, играят важна роля в покривната и разливна способност на отделните покрития. Обикновено производителите на бои и лакове дават точни препоръки относно необходимото количество разредител, което трябва да бъде добавено към съответното покритие за достигане на оптимален работен вискозитет. В зависимост от типа продукти на лаковобояджийския продукт, разредителите биват два вида. Водоразтворимите покрития се разреждат с вода, а тези на база разтворител със съответния препоръчан от производителя разредител.

Думата фасада има две значения: от техническа страна, това са всички външни повърхности на сградата. Понякога обаче, тази дума се отнася само за стенните повърхности, които гледат към улицата и са по цветни от другите, които са скрити за миновачите. При избор на тип покритие и цветови нюанс, има много фактори, които следва да бъдат взети под внимание. Обикновено, първото за което мислим е естетическият ефект - влиянието на избраното покритие и на цвета върху външния облик на сградата, хармонията с архитектурата, вкуса и желанията на собственика на сградата, т.н. Склонни сме да забравяме за техническите и физическите характеристики на покритието и сградата. Имаме предвид типа на основата, адхезията и устойчивостта на покритието върху нея, светлината и устойчивостта на атмосферни влияния на избраното покритие и цвета, законите на физиката, както и интервенцията върху външни стени, които касаят изолационните свойства на сградата.
В днешно време, когато цените на енергийните продукти са изключително високи, монтажът на висококачествени топлоизолационни системи е почти незаменим за облекчаване на семейния бюджет. Съществуват няколко фактора на които трябва да се обърне внимание за да се увеличи икономията на енергия доколкото е възможно. Основните фактори включват: местоположение на сградата архитектурна форма на сградата и вид и начин на строителство.
Местоположението на сградата се отразява върху влиянията, на които е изложена сградата, през годините на ползване. В повечето случаи човек не може да избере идеалното местоположение. Въпреки това външните влияния като вятър, слънце, повишена влажност, наводнения и т.н., които могат значително да повлияят върху консумацията на енергия за отопление и охлаждане и да рефлектрат върху необходимостта за ранно обновяване и на по-кратката продължителност на живота на фасадната система следва също да бъдат взети под внимание.
От енергиен аспект архитектурата на сградата е важен фактор, който дава отражение с до 20% върху консумацията на електроенергия в жилищните сгради. Тъй като повърхността на обвивката на сградата може да бъде различна за сгради със същия обем, внимателното планиране е от първостепенно значение.
Видът и начинът на строителство също имат важно значение върху продължителността на живот на сградата и фасадата й. При изграждането на фасадни системи или ремонт, е важно предварителното висококачествено строителство на мазета, хидроизолация, балкони, покриви с големи или малки надвеси, както и други елементи, които да допринесат значително за преноса на топлина и за така наречените топлинни мостове. При стари сгради, особено многоетажни блокове, е много по-трудно да се инсталират фасадни системи близо до отворите на прозорците и стълбищните линии, тъй като тези сгради не са били построени и планирани за изолиране на по-дебелите повърхности.

Преди започване на работа трябва да се провери дали основата е подходяща за монтаж на топлоизолация.
Изпълнителят е отговорен за проверка на основата и въз основа на опита си, определя дали тя е подходяща за монтирането на топлоизолационна система. Ако работите с нови основи (тухла, бетон, порест бетон и т.н.), производителят може бързо да определи дали те са подходящи за монтаж на изолационни панели. С други по-стари основи трябва да се провери дали основата е подходяща. Старите сгради с различни повърхности изискват внимателно изследване, измерване и ако е необходимо, помощта на експерти. Всички системи трябва да са залепени и закрепени с крепежни елементи!
Повърхността се изпитва на случаен принцип в различни места - влажност, наличие на пукнатини, вид на основата. Чрез почистване с ръка или с черна кърпа, се тества запрашеността и "излющеността" на повърхността. Стабилност и капацитет на натоварване се тестват с надраскване и издълбаване с твърд заострен предмет. Пропускливостта се тества чрез намокряне на основата с четка за боя, а гладкостта на повърхностите се тества с метър или с перпендикуляр.

Гипсокартонът не старее. Физическите му характеристики остават непроменени във времето.

Металната конструкция, за която се закрепят гипсокартонените плоскости, се усилва на мястото на закрепване на тежкия предмет (санитарно оборудване, шкафове, техника). Укрепването се извършва, като се монтира допълнителен профил или профили за сухо строителство (UW / UD).

Гипсокартонът не е хигроскопичен материал. Той, както и другите строителни материали от гипс, има свойството да акумулира малки количества от влага от въздуха в помещенията, като така допринася за благоприятен вътрешен климат. Това се дължи на химическата формула на гипса.

Температурата на въздуха не влияе на гипсокартона. Плоскостите могат да се монтират при всякакви температури, комфортни на монтажниците. Процесите на фугиране и лепене трябва да се извършват при температури над 5°С - при по-ниски качествата на фугиращите материали и лепилата за гипсокартон се влошават.

В зависимост от вида на основата – гладкостта й и нейната попиваемост - се извършват различни подготвителни процедури преди да се започне с лепенето на гипсокартона. Силно хигроскопични основи (тухли, газобетон) и слабо хигроскопични основи (стоманобетон, бетон) се грундират предварително с подходящ грунд. Той намалява и разхода на лепилото и осигурява добра адхезия на лепилото към основата.
В зависимост от гладкостта на основата гипсокартонените плоскости се лепят по различни начини. При сравнително гладки основи - такива с неравности до ± 20 мм - се нанасят топки гипсово лепило с диаметър 10 см, през разстояние 30 – 40 см. При основи с неравности по големи от ± 20 мм се изготвя предварителна изравнителна скара от ивици гипсокартон, върху която се залепят плоскостите. Ивиците се разполагат през 30 – 40 см.

Не се препоръчва фугирането със сатен или лепило, защото това не дава гаранция за добър резултат при изпълняването на такава система. Фугиращият материал има по-добра пластичност. Във фугите между плоскостите се пораждат напрежения от различни деформации на основната конструкция. По тази причина фугиращия материал е с по-висока пластичност за разлика от сатена или лепилото и гарантира ненапукването на фугите.

За фугиране на системи с гипсокартонени плоскости могат да се използват основно три вида ленти – хартиена, самозалепяща се мрежичка и воал. Независимо от избора на лента най–важно е изпълнението – ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да се слага фугиращ материал преди полагането на лентата и след това. По тази причина специалистите не препоръчват използването на самозалепяща се лента и са на мнението, че най–сигурен резултат се постига с хартиена лента, като, естествено, добрият резултат зависи от изпълнението.

За таван могат да се използват плоскости с дебелина 9,5 mm, 12,5 mm , 15 mm или да се изготвят многослойни системи, като предварително трябва да се провери дали избраната метална конструкция може да издържи теглото на обшивката.

Не. FGD / REA гипса е технически гипс. Световни здравни организации, заедно със Световната и Европейската гипсови организации, са провели стотици изследвания за последните 50 години, през които и употребата на технически гипс в строителството става обичайна практика. Изводите от изследванията са, че техническият гипс е по-чист и с по-малко примеси от естествения. Това дори довежда до промяна на определението за техническия гипс като материал със специално предназначение, а не вторичен материал.

Техническият гипс е продукт от десулфуризацията при производството на електроенергия от полезни изкопаеми (въглища). Сероочистката на ТЕЦ-ове се прави по няколко различни начина, но винаги се базира на използването на сорбент – вар или варовик. Цветът на изходния продукт – FGD / REA гипса - зависи от примесите на въглищната руда и вида и примесите в сорбента. По тази причина цвета му варира от бледо сив, бледо жълт, синкав и т.н., както е и при цвета на естествения гипс от различни находища.

При строителни услуги, свързани със сухото строителство, съветваме да потърсите препоръчан изпълнител, който работи с доказани марки материали. Това е предпоставка и за качествено изпълнение.
Макар гипсокартонът да е в основата на тази дейност, сухото строителство изисква още много материали, като окачвачи, профили и крепежни елементи.
Както всички други строителни ремонти, така и този крие своя особена технология и специфика. Поради тази причина не ви препоръчваме да се заемате с подобни ремонтни дейности сами.
Тъй като гипсокартонът предполага топлоизолация, именно по намаляването на сметките си и липсата на мухъл и плесен ще разпознаете качественото изпълнение на услугата.

Строителните ремонти, осъществени с помощта на сухото строителство, се извършват за по-кратко време, с по-малко средства и минимално количество строителни отпадъци. Този тип строителни услуги включват поставяне на гипсокартон, полагане на вътрешна мазилка, изграждане на преградни стени, стенни обшивки, сухи подове, окачени тавани и други. Сухото строителство не зависи от сезоните, а при качествено изпълнение крайният резултат по нищо не отстъпва този при конвенционалното. Ремонтните дейности, предвидени в сухото строителство, са адаптирани към всяка част от дома, като стени, под и таван. Различните негови вариации служат за топлоизолация, пожарозащита и звукоизолиране.

Гипсокартонът е един от най-използваните материали днес, защото е лек, екологичен и осигурява добра изолация. Гипсът от своя страна е напълно безвреден и от него могат да се изработват елементи с по-специфични размери и форми. При направата на преградни стени се използва метална или дървена носеща конструкция, върху която се полага гипсокартон. Позволява вграждане на електро и ВиК инсталации. Стенните обшивки пък подсилват топло и звуко изолацията, като освен това скриват кабели и инсталации. Сухите подове и окачените тавани са още един модерен и достъпен начин да изолирате жилището си, като при първите обаче основният под трябва предварително да бъде изравнен. Строителните услуги с подобна технология изискват използването на специални измервателни и ръчни инструменти, окачвачи, профили, ленти и други. Качественото изпълнение на тези услуги зависи както от материалите, така и от коректността на изпълнителя. Изберете опитен майстор, като сравните офертите на фирми и специалисти и се запознаете с резултатите от тяхната работа!

Проблемите, свързани с покривната конструкция, могат да създадат много неприятности на цялото домакинство. Как да разберем обаче кога ремонтирането на покрива е належащо?
Покривът е този елемент от нашия дом, на който лошото време влияе най-много, като му носи разместени или счупени керемиди, които пък изискват незабавна подмяна.
Нарушената хидроизолация, наличието на теч дава път на плесента и мухъла към вашия дом, затова не отлагайте прекомерно изграждането й.
Земетресенията причиняват големи поражения върху покривите, затова след подобно природно бедствие стойте далеч от сградата и осигурете претърсването й от специалист.
Изкривените улуци, изгнилите дъски или проблемите, свързани с капаците и комина предполагат сериозен ремонт на конструкцията.

Покривът е един от най-важните компоненти на всяка сграда и пред всеки строител, инвеститор или собственик стои въпросът кой е най-подходящия покривен материал. Естествено, всеки търси покритие, което да е достатъчно приемливо като цена, да се монтира лесно, да не изисква голяма поддръжка, да изглежда добре и да съществува вечно. Пазарът предлага толкова разнообразни възможности, което прави правилният избор, труден дори и за специалиста.
Всеки материал - керамика, бетон, метал, битум има своите качества и предимства пред останалите, но този, който в най-голяма степен отговаря на гореизброените изисквания е бетона.
Керемидите, произведени от бетон са с едни от най-добрите цени на пазара; придават характерно излъчване на всяка сграда; достатъчно здрави и надеждни са, монтират се лесно и се редят бързо, поради големите им размери. Изключително подходящи са за климатичните условия в Бълагрия и когато са наредени правилно на покрива, не се нуждаят от допълнителна сериозна поддръжка по време на експлоатацията. Реалният им живот е над 50 години.

Те притежават всички положителни характеристики на този вид керемиди, но имат няколко, които ги отличават и подчертават още повече качествата им:

• те са със стандартен за бетоновите керемиди размер- 330 мм х 420 мм, като чистата им площ е 300мм х 320 мм. Теглото им е 4,9 кг., но разходът за квадратен метър е около 10 бр., което прави общото тегло за квадрат, толкова колкото е и при керамичните покриви.
• те са не само единствени по рода си като профил, но и два пъти са награждавани за най-добър строителен продукт, сред покривните материали.
• произвеждат се с по-голяма дебелина спрямо керемидите тип „вълна”. Известно е, че вълните поемат и преразпределят натоварванията равномерно върху площа на керемидата. По-голямата дебелина на плоската керемида предполага по-малко транспортни повреди, по-голяма здравина и поради плоската си повърхност, по-удобно и безопасно стъпване върху тези керемиди.
• притежават допълнителни крачета, които позволяват подпорното разстояние между летвите, на които керемидите лягат, да се намали до 28,5 см. В този случай на подпиране се увеличава препокриването на керемидите до 12,0 см, а това пък създава условия за полагане на този вид керемиди при наклони на покрива по-малки от минималните 18°. Минимално допустимият наклон на покрива за полагане на керемидите Плано е 14°. Поради по-голямото препокриване, възможност от проникване на дъждовни води в комбинация със силен или бурен вятър, не съществува.
• монтират се и се кроят на покрива много по-лесно от керемидите тип вълна. Много по-лесно е да разчертаваш и режеш с флексата плоска керемида, отколкото керемида тип вълна. Като цяло монтажът на покрив с керемиди Плано е по-лесен и по-бърз.
• задържат по-малко прах и мръсотии, поради което се почистват по-лесно и по-рядко. Не е необходимо да се произвеждат плоски керемиди със специални прахоотблъскващи покрития, които оскъпяват керемидите.
• не е необходимо да се произвеждат нестандартните „снегозадържащи” керемиди, които оскъпяват излишно покрива. Снегозадържането се осъществява отлично с използването на металните снегозадържащи елементи. Поради равнинния характер на ската, не могат да се образуват микро навявания, които се получават при покриви изпълнени с керемиди тип „вълна”. Снежната покривка е хомогенна и с еднаква дебелина, поради което снегозадържането с металните елементи е успешно.
• вентилирането на покрива се осигурява без да са необходими вентилиращи керемиди. Вентилирането се осъществава много добре през билото на покрива, със задължителното използване на съвременните паропропускащи и вентилиращи мембрани, както и самозалепващи се ленти. Скоростта на топлия въздух и тягата не се затормозяват от наличието на „вълни” по вътрешната повърност на ската.

С края на лятото идва „сезонът на покривите” и времето, когато на много хора предстои подмяна на старото покривно покритие или избор на ново такова. Всеки търси материал, който не е твърде скъп, изисква минимална поддръжка и  трае вечно. Безспорно доказалият се материал, в това отношение, е бетонът и произвежданите от него бетонови керемиди. За да се гарантират качествата и дълготрайността им, както и издръжливостта им при различни атмосферни условия, е необходимо най-вече  правилно монтиране и полагане на система от покривни елементи.
Средно покрив се заменя или ремонтира през 10 години. Когато обаче е избран точният материал и е монтиран правилно, подобно подменяне може да стане и след 30-40, дори 50 години. Така дългосрочните разходи са сведени до минимум и е гарантирано спокойствието на собствениците.

Първи стъпки:

1. Основа:
Бетоновите керемиди ПЛАНО,БРИЗ и ОНДА се полагат, в зависимост от конструкцията и детайла на покрива, върху дъсчена обшивка или върху скара от контралетвии летви. Сечението на контралетвите е 5х5 см , а на летвите 3х5 см.
При наличието на дъсчена обшивка- върху нея се ковeскарата от контралетвите и летвите,които носят керемидите.
При липсата на дъсчена обшивка-контралетвите лягат директно върху ребрата, чиито размери са 10х12 см.

2. Изолация:
Съвременните скатни покриви задължително се изпълняват с паропропускащо трислойно фолио, което предпазва топлоизолацията/ако има такава/ и цялото подпокривно пространство от вредното въздействие на влагата. Тя може да проникне, както от вътрешността на сградата към покрива, така и  през покрива към помещенията,  намиращи се в подпокривното пространство. Паропропускащото фолио се захваща към ребрата с помоща на контралетвите, които се коват по дължината на ребрата. Пироните, с които се коват контралетвите и паропропускащото фолио, не нарушават повърхността му, тъй като съвременните паропропускащи фолия имат свойството сами да се “вулканизират”около дупката на пирона, преминаващ през тях. Напречно на контралетвите или успоредно на билото, през определени разстояния се наковават летвите, които носят керемидите. Летвите се наковават на разстояния от 28,5  до 31,5 см. /измерено от горен ръб до горен ръб на летвите/, в зависимост от наклона на покрива.
 ВАЖНО -правилното разпределение на летвите е много важна операция и тя трябва да се извърши прецизно на обекта, непосредствено преди започване монтажа на керемидите! При разпределението на летвите по площа на покрива е задължително да се маркира правия 90° ъгъл спрямо стряхата. Така ще се получат правилно и естетически добре подредени керемиди.

3. Монтаж на керемиди
Полагането на керемидите се извършва от дясно на ляво и от стряхата към билото!
Трябва да се внимава-каналите за препокриване на керемидите да съвпадат точно!
Керемидите и комплексните оригинални принадлежности, участващи в системата, са съчетани за да се постигне точно,  сигурно и бързо монтиране.
Да не се забравя: Периферните области - страни, стрехи и била, винаги и задължително се укрепват срещу бури със специални гвоздеи, винтове и скоби, на местата, които са предвидени за тази цел.

4. Монтаж на отводнителна система
Монтирането на отводнитената система преминава в няколко последователни етапа.           
                4.1. Монтаж на водосборните казанчета
                4.2. Осигуряване надлъжни наклони и фиксиране на улуците
                4.3. Монтаж на надулучната пола
                4.4. Монтиране на улучните скоби /обтегачи и конзоли/
                4.5. Оформяне на вътрешни и външни ъгли
                4.6. Водосточни тръби

В световната архитектурно-строителна практика се използват основно два вида покриви-скатни и плоски. За предимствата  и недостатъците на единия вид спрямо другия, все още се водят спорове от техническо и икономическо естество. Един неоспорим и доказан факт е, че при скатния покрив, подпокривното пространство се използва пълноценно, което води до “поевтиняване” стойността на кв.м. на застроената площ.
С настъпилите промени у нас в обществено-политическия и социален живот и непрекъснатото увеличение на цените на терените за строителство, инвеститорите, проектантите и строителите все по-често прибягват до използването на скатния покрив, както при строителството на индивидуални, така и при изграждането на многофамилни жилищни сгради.
Големият обем строителство увеличи търсенето на керемиди-основният материал, с който се изпълняват скатните покриви.

Хората, които имат интереси към фасадната топлоизолация стават все повече в наши дни. Всички те искат да ограничат разхода на електричество през зимния сезон и заради това правят ремонт на жилищата си. В тази публикация ще пишем за положителните качества на топлоизолацията и какво дава тя на потребителите.
Защо се нуждаем от фасадна топлоизолация?
Разбира се, че спестяването на електроенергия е главната причина, поради която се интересуваме от поставяне на фасадна топлоизолация за дома ни. Другото й голямо предимство е, че ви се осигурява надеждна защита срещу появата на конденз, който е отговорен за наличието на мухъл в жилището ни. Освен чисто защитните функции на външната топлоизолация, то последната придава и по-качествена визия на дома ви. Една измазана тераса например, ще направи добро впечатление на всичките ви съседи и гости. Придайте повече хигиена и стил на апартамента или къщата, в която живеете. Естествено не трябва да забравяме и шумоизолационния фактор, който ще намали влиянието на уличната врява върху вашето спокойствие. Най-сетне ще имате възможността да се наспите спокойно, без да се будите от уличните кучета, превозните средства и играещите на топка деца.
Това са и основните причини да сложите фасадна топлоизолация, която да намали в пъти сметките ви за ток и да ви даде адекватната възможност да пестите пари за семейството си. Всяко практично домакинство в наши дни инвестира в изолация, защото знае, че с времето парите ще бъдат възвърнати многократно.
Кой да повикаме за монтажа на топлоизолацията?
В случай, че заложите на правилната бригада за саниране, то за около две години вие вече ще започнете да възвръщате инвестираните във фасадна топлоизолация пари. Правилният монтаж е много важен, за да бъдете напълно защитени от лошите атмосферни влияния и загубата на електричество.

Минимални изисквания за топлоизолация при строежа на нови сгради, които ще се обитават от хора не трябва да се допускат. Въпреки убежденията от различни строителни компании, че някои дейности могат да се извършат и след построяването им, най-доброто практично решение е това да се случи в самия процес на изграждане на сградата. Правилното взаимодействие между строителните материали и топлоизолационните по време на строежа, може да
спестят много последващи разходи, които да се избегнат при навременно взети точни решения. Да искате максималното от своя дом, който се строи е съвсем нормално като се има предвид, че все пак вие ще живеете в него един ден. Според климатичния район, в който живеете и според използваните строителни материали самата топлоизолация и използваните материали могат да са различни на вид. В различните райони само външно изолиране може да е достатъчно, но в някои, освен него е задължително и вътрешното. Така се постига оптималната температура, в която жителите на сградата ще се чувстват най-добре и комфортно, но и ще живеят в нормалната за развитие среда, подходяща за всеки човек. В някои страни по света вече е прието минимално изискване за изолиране на новопостроени сгради, което се спазва и следи от институции и точните държавни органи. Целта е да се щади природата, но същевременно и жителите на страната да не се обременяват с излишни разходи.

Конструкциите под нивото на земята са защитени от навлизането на вода и влага чрез подходяща изолация, която от
своя страна трябва да бъде защитена срещу механични повреди. Ако се стремим да защитим подземните помещения от топлинни загуби и да предотвратим образуването на топлинни мостове, както и да осигурим защита против замръзване на почвата под конструкциятa, то тогава оптималната защита се постига чрез поставянето на специални топлоизолационни плочи от екструдиран полистирен FIBRANxps. В разпоредбите за приложение в отделните конструкции са предписани минимални изисквания спрямо характеристиките на топлоизолационните плочи (якост на натиск, водопоглъщане, мразоустойчивост и т.н.).

Минимални изисквания към техническите характеристики:

• Декларирано ниво за якост на натиск при 10% деформация: CS(10Y)300: мин.. 300kPa
• Декларирано ниво за влагопоглъщане чрез дифузия: WD(V)3: максимум 3 vol%
• Декларирано ниво за пълзене при натиск: CC(i1,i2Y)110: минимум. 110kPa

Конкретният вид изолация се избира от инженер-конструктора в зависимост от очакваното натоварване.

Какво печелим при използването на защита с FIBRANxps?

ЕНЕРГИЕН ЩИТ за сградите поддържа топлинната устойчивост на конструкциите, предотвратява температурните промени в помещенията, и същевременно защитава хидроизолацията срещу повреди.

ЕНЕРГИЕН ЩИТ за платформи, пътища, железопътни линии, самолетни писти, инфраструктурни съоръжения
предотвратява замръзване в почвата, което в противен случай би довело до разрушаване на конструкцията или пътната повърхност, предотвратява движения в зоната на фундамента, предотвратява повреди в канализационната система или подземните съоръжения, които може да настъпят поради замръзване на почвата, особено в зони, където почвата е постоянно влажна, предотвратява повредите на покрити с настилка павирани пътеки, наземни платформи, които може да настъпят поради замръзване на земята под тях.

Топлоизолацията на стените на приземни и подземни помещения се реализира с плочите FIBRANxps, които същевременно осигуряват механична защита на хидроизолацията на подземните стени срещу повреда.

Изисквани технически характеристики на топлоизолацията, подходяща за приложение в земята:

• Декларирано ниво за якост на натиск при 10% деформация CS(10\Y)300
• Декларирано ниво за водопоглъщане чрез дифузия WD(V)3

Закрепване на FIBRANxps върху хидроизолацията

Полагането на топлоизолационните плочи FIBRANxps 300-L по външни фундаментни стени под нивото на земята започва от фундаментната плоча. Топлоизолационните плочи се закрепват с FIBRANstick, лепящи ленти от бутилова гума (5 броя/плоча), или със специално полиуретаново лепило за закрепване към хидроизолационната мембрана. Съществуват и други отлични решения за закрепване, като например битумна хидроизолационна емулсия.

Механичното закрепване е недопустимо, тъй като може да увреди хидроизолацията, което от своя страна би предизвикало навлизането на вода и влага във фундаментните или приземни стени. Подобни повреди са свързани с високи разходи за ремонт и възстановяване. Залепването със циментови разтвори също не е препоръчително, тъй като повърхностите както на хидроизолацията, така и на топлоизолацията FIBRANxps, са със затворена клетъчна структура. 

Енергийната ефективност означава да не се потребява повече енергия, отколкото е необходима за жизнения комфорт. Количеството на нерегията, необходима за този жизнен комфорт най-вече зависи от дебелината на подходящата топлоизолация, която ни гарантира дълготрайна защита срещу студа и топлината и поддържа приятна жизнена среда. Изборът ан подходяща топлоизолация зависи от мястото и начинът на приложение.
Ефективната топлоизолация на сградите е първата и най-лесната крачка към осигуряването на дълготраен устойчив жизнен комфорт. Честотата на неприятните климатични явления (бури, дъждове, градушки, наводнения...), много високите температури в жилищата ни през лятото, високите сметки за климатизация, значителните топлинни загуби при студено време, а също и новите разпоредби и енергийни субсидии ни карат да се замислим и да пристъпим към действия:

• Проектантите адаптират формите на сградите с оглед на промените в климата;
• Законодателството въвежда все по-строги изисквания към топлоизолационнат ефективност на сградите, в стремеж към енергийна независимост;
• Добре информираните строители избират нискоенергийни сгради;
• При планирането на ремонт и саниране, търсим дълготрайни и ефективни решения.

Плувните басейни, подземните съоръжения за съхранение на вода и другите видове резервоари се нуждаят от защита срещу топлинни загуби. Тази защита се осъществява с плочите FIBRANxps. Качествените характеристики на избраната топлоизолация зависят от очакваното експлоатационно натоварване. Топлоизолационните плочи с декларирано ниво за якост на натиск 300 kPa в общия случай са достатъчни за изолация на стените, за разлика от изискваните нива за якост на натиск при топлоизолация, която се полага под фундаментната плоча, които обикновено са по-високи и трябва да се направят точни изчисления от инженер конструктор.

Подходяща топлоизолация FIBRANxps 300-L при:
Декларирано ниво за якост на натиск при 10% деформация: CS(10Y)300: минимум 300kPa
Декларирано ниво за водопоглъщане чрез дифузия: WD(V)3: максимум 3 vol%
Декларирано ниво за пълзене при натиск: CC(i1,i2Y)110: минимум 110kPa

Подходяща топлоизолация FIBRANxps 400-L при:
Декларирано ниво за якост на натиск при 10% деформация: CS(10Y)400: минимум 400kPa
Декларирано ниво за водопоглъщане чрез дифузия: WD(V)3: максимум 3 vol%
Декларирано ниво за пълзене при натиск: CC(i1,i2Y)130: минимум 130kPa

Подходяща топлоизолация FIBRANxps 500-L при:
Декларирано ниво за якост на натиск при 10% деформация: CS(10Y)500: минимум 500kPa
Декларирано ниво за водопоглъщане чрез дифузия: WD(V)3: максимум 3 vol%
Декларирано ниво за пълзене при натиск: CC(i1,i2Y)170: минимум 170kPa

Тъй като ние не изграждаме или санираме жилищните и нежилищните сгради всяка година, е добре да се мисли за бъдещето сега, възползвайки се от знанието, с което разполагаме към настоящия момент.
Има минимални дебелини, които гарантират спазването на законовото ограничение на потреблението на енергия. В съответствие с настоящото законодателство, позволеното максимално топлопреминаване е ограничено в зависимост от частта на сградата (фасада, покрив, конструкции в контакт със земята или студени помещения).
Добре е да се използват препоръчителните дебелини на топлоизолацията, които гарантират жизнения комфорт в нови или санирани сгради. Тъй като сградите се проектират и изграждат, за да бъдат използвани в продължение на десетилетия, препоръчително е поставянето на топлоизлоция с такава дебелина, която ще осигури приятно жизнено пространство както в много студените дни, така и в летните жеги, без да е необходимо използването на уреди и системи за климатизация.

В близко бъдеще, в рамките на следващите няколко години, съгласно Европейското ръководство за ефективно използване на енергията, нисконергийните сгради ще станат единствена алтернатива. При проектирането на нови сгради, много хора вече избират това почти изцяло енергийно независимо решение. Също така, санирането на вече
съществуващи сгради с много ниска енергийна ефективност цели да намали до минимум енергийното потребление. При тези сгради, освен че е наложително поставянето на топлоизолация с достатъчно голяма дебелина, се изисква и прецизен проект и стриктно спазване на правилата за нискоенергийни и пасивни къщи.

Когато сграда или съоръжение е непромокаемо и водоустойчиво заради използван хидроизолационен материал, то ние говорим за хидроизолация. Последната е важна за милиони хора в днешни дни, които изпитват затруднения с
течащи покриви, влага в апартаменти и къщи, поява на мухъл и корозия. На различните повърхности може да бъде придадена водоустойчивост чрез наличните пособия за хидроизолация можещи да се намерят на пазара. Едни материали се използват специално в строителството, докато други са насочени за битови нужди. И в двата случая обаче се налага упорита работа за ремонта или полагането на хидроизолацията, така че мнозина предпочитат да използват майстори, вместо да действат сами. На времето хидроизолация се е прилагала основно за различните видове плавателни съдове с цел съхранение на корпусите им. Най-често са се използвали катрана и смолата, които са давали желаните резултати. Сега синтетичните полимери от силикон, каучук, гума и други имат приложение при подвижните и неподвижните детайли. Ако става дума за хидроизолация на покрив, то вие имате опцията да избирате между циментова основа и използването на битум. И при двата случая получавате трайна защита срещу нахлуването на вода в дома или работното ви място. В случай, че има налична липса на хидроизолация за покрива или терасата, то може да очаквате сериозно навлизане на влага във вашата сграда. Противно на очакванията не говорим само за последните етажи на даден обект, а като цяло. Лъчите на слънцето, дъждовете, снега и индустриалните газове ни водят към течовете от покривните конструкции, така че сме длъжни да вземем мерки.

Всеки има нужда от полагане на хидроизолация, с която да защити дома и офиса му от неприятната влага и възможните течове по тавани и стени. Постоянното проникване на влагата води до по-висока влажност, а последната е отговорна за наличието на плесен и мухъл в помещенията ни. Ако сме изложени на директен контакт с плесен ние можем да се разболеем, което не трябва да се допуска. Неправилното полагане на хидроизолация не се забелязва веднага, но засяга сериозно дадената сграда в бъдеще време. Последното налага намесата на фирма за ремонт на покриви, която да се справи с проблема чрез прилагане на различни хидроизолационни материали и техника. От съществена важност за изпълнението на добрата хидроизолация е времето, така че ако ви предстои такъв ремонт се избира подходящия ден според прогнозата. В случай, че температурите са минусови и съществува влага, то по-добре не стартирайте полагане на хидроизолация, защото начинанието ще претърпи пълен провал. Изолацията трябва да има пряко съприкосновение с актуалната площ няколко часа и за това се налага времето да е сухо и топло. Хидроизолациите биват различни по начин на изпълнение и вид. Те ни гарантират комфорт за дома, склада, магазина, кабинета или друг вид помещения. Селекцията на хидроизолация се извършва, като се вземат предвид два основни показателя, а именно разход и ефективност. За последните се обърнете към професионалисти, които да ви запознаят с различните материали и възможности пред вас.

Модерните времена, в които живеем, предразполагат към качествени ремонти на покриви. Ще ви обърнем вниманието към рулонната битумна хидроизолация, която намира все по-голямо приложение при изпълнението на хидроизолации за сградите и съоръженията. Има два основни вида битум, които може да използвате – модифициран с полимер или окислен.
Полимерните модификатори са стирол бутадиен, олефинов битумен кополимер и така известния полипропилен.
Рулонна битумната хидроизолация осигурява качествена защита на всякакви видове сгради, в това число жилищни блокове, вили и къщи, офиси и търговски обекти. Тя се използва все по-често към днешна дата, защото е устойчива и дълготрайна. Така наречените битумни мушами на основа битум-полимер имат по-добри технически характеристики и дълготрайност от тези с окислен битум и поради този факт в съвременното производство се прилага модифираната битумна хидроизолация. Ако например изберете рулонна битумна хидроизолация с атактен полипропилен вие, ще получите топлоустойчивост до 150°, а при тези с окислен битум само до 80°. По този начин вие може да положите хидроизолация на покрив със силно наклонена повърхност, което е често срещано явление.

Модифицираната битумна хидроизолация се употребява най-много при системите на стоманобетонни и плоски покриви. Старееното на мушамите става 4 пъти по-бавно, отколкото ако се приложи окислен битум. Рулонната битумна хидроизолация притежава устойчивост срещу механичните въздейства, а също и срещу капризите на природата. Покривните хидроизолации трябва да бъдат два пласта, за да се гарантира добър краен резултат. Еднопластовите изолации се възприемат за временна ремонтна дейност и при тях не се дават никакви гаранции от страна на изпълнителите.

Без никакво съмнение гипсокартона е съществено важен компонент в системата за сухо строителство. Той представлява плоскост изградена на гипсова основа и има приложение при изграждането на стена, окачен таван и прочие. Има три основни вида гипсокартон, а именно обикновен, пожароустойчив и водоустойчив. Един от най-търсените видове е обикновеният, въпреки че не притежава специално покритие. Той е перфектната основа за лепене на тапети или боядисване, като придава на дома, офиса, вилата или промишления обект неустоим чар.
Желателно е да знаем, че гипсокартона регулира по един чудесен начин климата в помещенията ни. Работещите в строителството обичат да използват гипсокартон, тъй като последния пести важно време и усилия, тъй като плоскостите са леки и лесни за монтаж. В добавка ще споделим, че гипсокартона е дълготраен и икономичен, което го прави изключително ефективен материал за мнозина. Когато се извършва ремонт на стара сграда с гредоред от дърво, приложението на сухо строителство дава решение на множество проблеми, като например натоварване на конструкцията и избягване на мокрите процеси. Обзавеждането на стаи, в които се използва сухо строителство може да стане няколко часа след боядисване, тъй като влагата на практика отсъства. При положение, че използвате пожароустойчив гипсокартон вие може да разчитате на пожарна безопасност, там където сте го монтирали.

Сухото строителство е особено подходящо за райони с висока сеизмичност. При по-малкото натоварване в горните части на сградата се случва и ограниченото предаване на хоризонталните и вертикалните натоварвания върху така
наречената преградна конструкция. Вътрешните стени направени от гипсокартон се използват, както за домашни нужди, така и в хотелиерските среди. Хотелите разчитат на този материал, защото им осигурява по-малка дебелина на стените, което от своя страна води до наличието на повече пространство и помещения. Може би точно тук е мястото да споделим, че гипсокартонът ни дава топло и шумоизолация, от които имаме нужда.

В обобщение наличните системи за сухо строителство представляват лесно и бързо решение, за да преустроите вашия дом или офис. Те ни помагат да намалим разходите си за отопление и електричество, притежават красив външен вид и са идеален избор за стени и тавани. Възможен и практичен дизайнерски подход, който ще накара вашия дом да заблести.

1. Избор на цвят - Избирането на точния подхождащ цвят само по себе си е изкуство, но има едно полезно азбучно правило: когато сте избрали цвят, смесете го да е с един полутон по-светъл. Ако сами изберете цвят, ще откриете, че в много случаи той ще се окаже доста по-тъмен или по-светъл от очакваното.
2. Цвят на тавана - Повечето хора избират оттенъци на сивото или кафявото, а не чисти основни цветове. Не е нужно таванът ви да е задължително бял! Ако сте избрали за стените цвят, който не е много тъмен, можете да го използвате и за тавана. Ако изберете различен и контрастиращ цвят, това със сигурност ще повлияе на "усещането" за стаята. Разбира се, за начина, по който изглежда стаята, ще има значение и осветлението. Непрякото осветление към тавана ще даде отражение от цвета му надолу.
3. Първо направете опит - Преди да започнете, може да изрежете няколко снимки и интериори от списания и да ги залепите върху парче картон. Това ще ви помогне да изберете "усещането", което искате да създадете. Ако не сте съвсем сигурни, струва си да купите малки количества от различни бои и да ги нанесете върху парче картон, за да ги сравните. Някои магазини продават специални еталонни карти в различни цветове и оттенъци. Може също да боядисате панел 244x60 см от гипсокартон в желания цвят. Ако го изнесете навън на слънчева светлина, ще можете да видите как изглежда цветът в действителност. След това го внесете в стаята с изкуствено осветление и вижте разликата!
4. Подготовка за боядисване на стаята - Опразнете стаята, покрийте с фолио тежките мебели и други трудни за местене предмети и съберете на едно място всички нужни инструменти и материали за боядисване, например валяци и четки. Ако е нужно, остържете нестабилната стара боя. Изчистете с кърпа праха и замърсяванията от первазите, прозорците и вратите.
5. Ремонти - Извадете всички пирони и винтове от стената и запълнете всички дупки, пукнатини и други неравности. Следвайте указанията за изсъхване, както са дадени на кутията. След това изшлайфайте запълнените места, за да се получи гладка повърхност и да не се забелязват направените ремонти. Залепете предпазна лента върху сложните и трудни места, където се налага.
6. Техники за боядисване - Гледайте винаги след вас да остава мокър боядисан ръб и винаги боядисвайте от сухо към мокро и от горе надолу. Така четката или валякът ще оставят по-малко следи върху боядисаната повърхност, а преходите няма да са толкова забележими. Също така не правете твърде дълги следи в боята. Гледайте да използвате достатъчно боя, за да получите гладък и равномерен резултат – ако не използвате достатъчно боя, ще се получи петнист вид.
7. Внимание към детайлите - Не пестете време да разбъркате добре, преди да започнете. Когато боядисвате малки детайли, излейте малко боя в паничка. За ъглите и ръбовете използвайте тясна четка - с нея ще е много по-лесно да боядисате малки линии и детайли. След това продължете да боядисвате стените с валяк. Ако предпочетете да използвате предпазна лента по первазите и дограмата на прозорците, най-добре е първо да боядисате големите площи с валяк, а след това - ръбовете и други препятствия.
8. Изцеждайте четката - Преди да започнете, първо намокрете четката – така ще попречите на боята да пълзи нагоре. Потопете четката в боята на около 1 см, след това изцедете едната страна на четката в ръба на съда. Това ще помогне да не капе боя от четката. Така ще избегнете и нанасяне на прекалено много боя, а и ще поддържате четката чиста за по-дълго време.
9. Работете от сухо към мокро - Нанасяйте боята по дълги непрекъснати линии. Работата на твърде кратки ходове е една от най-честите грешки. Ако използвате валяк, най-добре е да се стремите да нанасяте ивици по около 2 метра наведнъж. Боядисвайте от тавана до средата на стената, а след това от там надолу до пода. След това продължете от лявата или дясната страна със следващата ивица боя. За по-малки площи или в близост до врати или дограма на прозорци използвайте по-тесен валяк за боя. Забележете, че това винаги ще е мокър боядисан ръб, както и че ще трябва да работите от сухи към мокри места.
10. Разнасяйте боята с четката - Когато използвате четка, най-добре е първо да разнесете боята наляво и надясно или нагоре и надолу – както предпочитате. Правете дълги ходове с четката, като работите откъм сухата страна и завършвате хода в мократа страна. След изсъхване нанесете 2-ри слой. Така резултатът ще е по-добър и по-равномерен. Ако боядисвате в тъмен цвят, може би ще трябват три слоя! Оставете 1-вият слой да изсъхне напълно, преди да нанесете 2-рия. Проверете за нужното време за изсъхване на етикета на боята.
11. Почистване на четките и валяка - Ако сте разлели боя и тя е още мокра, незабавно я избършете с мокра кърпа. Ако вече е засъхнала, няма да е толкова лесно да я изчистите. Докато чакате, поддържайте мокри четката или валяка – можете да ги поставите в пластмасов плик или внимателно да ги увиете във фолио. След като сте ги увили, поставете четката или валяка в хладилника – това може да звучи странно, но наистина работи. Студът забавя изсъхването на боята. След това просто извадете четката и валяка от хладилника 30 минути преди да ви потрябват и те ще са все така гъвкави и готови за използване. Ако използвате акрилна боя, почистете четката с вода и малко миещ препарат. Изплакнете, докато по четката вече не остава боя. Изгладете четката до първоначалната ѝ форма и я оставете да изсъхне (вж. също инструкциите "стъпка по стъпка" за почистване).
12. Отстраняване на излишната боя - Ако боядисвате големи площи, можете да използвате специална мрежа за отстраняване на излишъка от боя по четката. Или ако използвате по-малки кутии, излейте съдържанието им в 5-литрова кофа. Мрежата за боя е правоъгълен метален или пластмасов екран, който се закачва за ръба на кофата. Напълнете кофата до половината с боя и окачете мрежата в нея. Потопете валяка в боята и изтъркаляйте излишъка от боя в мрежата. Когато завършите, оставете мрежата в кофата и затворете капака върху кофата.
13. Боядисване - Вземете валяка и удължителната дръжка и налейте акрилната боя в тавата или използвайте кофа с мрежа. Вземете решение коя стена ще направите първа и я боядисайте с плавни и равномерни движения. Докато чакате да изсъхне първият слой боя, увийте валяка или четката във фолио. След това нанесете 2-ри слой. Налейте малко акрилна боя в малки канчета и боядисайте ъглите и ръбовете с малка четка. Когато свършите, почистете четката, канчето, кофата и валяка. Ако сте използвали предпазна лента, махнете я веднага след изсъхването на боята.

Грешка 1: Избираме нискокачествени четки и валяк за боядисване. След като сме похарчили по-голямата част от бюджета си за хубав латекс, обикновено решаваме, че можем да намалим разходите си като вземем евтин бояджийски валяк и четка. Не забравяйте, че зад добрия резултат се крият качествени инструменти и не подценявайте апликаторите.
Грешка 2: Пропускаме предварителната подготовка на стените. Ако сте решили да се заемете сами с боядисването, в никакъв случай не пропускайте предварителната подготовка на стените. За да ви върви леко работата, те трябва да са добре почистени, шпакловани и замазани преди нанасянето на основата и латекса.
Грешка 3: Не облепяме ъглите и контактите с тиксо. Вниманието към детайлите е качество, което превръща всеки добър бояджия в Майстор. Ако искате да постигнете чисти линии и видимо професионален резултат, не пропускайте да облепите контактите и ъглите на стените със самозалепваща се лента. Не оставяйте латекса да засъхне с тиксото и го отстранете веднага след като приключите с боядисването.
Грешка 4: Не предпазваме мебелите и пода. Боята има лошия навик да попада на места, за които дори не сме и предполагали. Ето защо, още преди да отворите кутията с латекс, не пропускайте да предпазите останалите вещи в помещението. Ако имате възможност, изнесете мебелите или ги опаковайте с найлон или стар чаршаф. Пода покрийте със стари вестници. Ще сте благодарни на себе си за тази 10-минутна подготовка, защото по-късно няма да ви се наложи да се чудите как да изтъркате боята от килима.
Грешка 5: Пропускаме да положим основа под латекса. Никога не пропускайте да грундирате стените преди боядисване. Грундът заздравява основата и допринася за равномерното попиване на латексната боя. В резултат получавате и още един плюс-наситени и чисти цветове.
Грешка 6: Покриваме четката или валяка с твърде много боя. Ако потопите цялата четка в боя или латекс, има голяма вероятност тя да засъхне и да не можете да я изчистите по-късно. По същия начин, ако нанесете твърде голямо количество от боята, влакната на валяка може да се слепнат. Вместо това, потапяйте само върха на четката и отцеждайте валяка. Печелите две предимства-спестявате латекс и избягвате нежелани капки боя по пода.
Грешка 7: Нанасяме втория слой твърде рано. Нанасянето на втори слой, преди първият да е изсъхнал напълно, може да провали цялото боядисване. За да предотвратите този неприятен ефект, спазвайте инструкциите върху опаковката. А ако въпреки това продължавате да имате съмнения, оставете стената да съхне за 24 часа.
Ако сте решили да освежите помещенията в дома си за пролетта, изберете качествени материали, отделете си достатъчно време за подготовка и внимавайте за детайлите.

От изключителна важност е повърхностите да бъдат грундирани преди да започне боядисването. Обикновено се нанасят два, максимум три пласта боя, в зависимост от покривността й.
Започва се от ъглите, където боята се нанася с четка, а за стените се използва валяк с къс косъм, като боята се нанася първо вертикално, без натиск, а след това хоризонтално. Завършва се с вертикално нанасяне отдолу нагоре. При нанасянето на първия слой боята може да се разреди с 5 до 10% вода. Ако се използва пистолет, боята трябва да се разреди малко повече – до около 20% с вода.
Когато се съчетават два цвята за отсичане на границата между тях, се поставя бояджийска лента. Равномерното покритие зависи от косъма на четката. Трябва да се ползват четки с конусовидни влакна,
т.е. с по-широка основа, изтъняващи по дължината и с остър връх. Това осигурява необходимата гъвкавост. Важна е и дължината на косъма. Късите влакна не задържат добре боята и са склонни да оставят следи по покритието. Четките с дълъг косъм са за предпочитане, особено ако се нанася лаково покритие или гланцова боя.
Валяците или т.нар. “мечета” са предпочитани в случаите, когато трябва да се покрие по-голяма площ или е необходимо нанасяне на по-дебел пласт от боята. Чрез тях се изразходва повече боя в сравнение с четките, но боядисването на тавани и стени става по-бързо и изисква по-малко усилия. Боядисване във влажни помещения - използва се влагоустойчива боя. Стените, които ще бъдат боядисвани, не бива да са изложени на пряко въздействие на водата. Преди употреба боите за стени трябва да се разредят с вода и добре да се разбъркат. Ако боята се разреди с повече вода, това води до намаляване на покривността.
Времето за сушене зависи от температурата и влажността в помещението. При по-ниски темеператури и висока влажност времето за сушене се удължава.
При нюансиране с пигментни концетрати или бои за тониране е много трудно да се постигне същия нюанс, затова препоръчваме да се тонира достатъчно количество, което да покрие цялата боядисвана повърхност.
Инструментите след употреба трябва веднага да се почистят с вода за да се избегне засъхването на остатъците от боя.

Според специалисти дървеният паркет трябва да се шлифова на всеки няколко години, за да се подобри неговото състояние и вид. Защо обаче това е така?
Цикленето на паркета или дюшемето представлява отстраняване на лака и много тънък горен слой дървесина, което означава премахване на всички неравности и замърсявания.
Шлайфането и лакирането на паркета го предпазват от сериозни петна и поява на различни бактерии, които не са добре дошли у дома.
Важно е да знаем, че преди ремонта на паркета, като поставяне, пренареждане, шлайфане, фугиране, полиране и лакиране, помещението трябва да бъде напълно празно.
Малките неравности, които се получават при циклене на паркета с валова машина, могат лесно да се отсранят чрез шлифоване с дискова машина.

Услугата обикновено включва циклене, шлайфане и двукратно (или трикратно) лакиране на дървения паркет или дюшеме. - Попитайте вашия майстор за машините, които използва, тъй като валовите машини могат да оставят бразди, докато дисковите са по-прецизни, но пък оскъпяват услугата. Поискайте информация за поддръжката, която изисква паркета или дюшемето, след приключване на неговия ремонт. В повечето случай именно поддръжката е ключът към запазването на добрия му външен вид за по-дълго. При монтаж на ламиниран или редене/пренареждане на естествен паркет много важен е правилният метод на работа за нуждите на помещението. Накрая попитайте изпълнителя за времето, което ще отнеме на лакът да изсъхне. Препоръчваме поставянето на двукомпонентен лак, с който помещението ще е готово до 5-6 часа, а освен това осигурява и UV защита на вашия паркет.

• Позволяват интересен и добър дизайн;
• Създават уникални пространства и възможности за осветление;
• Изолират влагата, като също така са ударо- и пожароустойчиви;
• Подходящи са както за домашния интериор, така и за офис, търговска или обществена сграда.

Основната носеща конструкция е дървена или метална, обгърната двустранно от гипсокартон. Нейните краища се свързват с основните строителни елементи. В кухото пространство на стената се вмъква звуко- или топлоизолация, Електро или ВиК инсталации. Препоръчваме ви да се обърнете към професионалисте за сухо строителство. Сравнете оферти и изберете най-подходящия.

В разгара на лятото е важно автомобилът ни да бъде в изрядно състояние с оглед безопасността и удобството ни по време на шофиране. Един от основните компоненти, които трябва да се следят е наличието на охлаждаща двигателя течност и нейното състояние. Автомобилът има нужда от гориво, за да се движи. За да работи изрядно двигателят обаче, е нужно и наличието на достатъчно количество качествен антифриз.

Тази охлаждаща течност не само помага за регулирането на нужната температура в двигателната система, но и предпазва частите й от корозия и други неприятни ефекти, които могат да се появят с времето. Ето защо винаги, когато тръгвате на път (не само през лятото, но и през зимата), е добре да сте проверили изрядно тази система. В противен случай може да се стигне до крайно неприятни ситуации, като замръзване на охлаждащата течност (през зимата) или прегряването на двигателя, когато температурите са твърде високи.

В търговската мрежа се предлагат редица разнообразни видове антифриз, като те могат да се делят на модели, различаващи се както по цвят, така и по специфичните си качества, които определят функциите им. Когато избираме антифриз за автомобила си е нужно да обърнем внимание на цифрите, изписани до буквата G или до думата CODEG на самия етикет на продукта. Добър съвет ще ви дадат специалистите в сервиза на автомобила ви, имайки предвид, че те са запознати добре с вашето возило и характеристиките му. Това ги прави и вещи в съвета и избора на антифриз. Важно е да знаем, че цветът не винаги е важен при избора на антифриз за автомобила ви. Тази течност може да има различни качества, независимо, че бива оцветена в еднакъв цвят. Антифризът може да бъде разреден с дестилирана вода в съотношението, което е показано на опаковката на продукта. Смесването на различен тип охлаждаща течност не е желателно, както и доливането на прекалено много вода. В случай, че това се наложи е добре да се прочисти цялата система и да се зареди наново качествен и еднороден антифриз.

При смяна на цялостната охладителна течност може да изберете всеки модел, който прецените, като се съобразите със съвета на специалистите във вашия автосервиз. При такъв тип цялостна смяна на антифриза е добре да се изчисти цялата система. Целта е не само да няма налични остатъци от предишната течност, която може да бъде в друг цвят, но и да се гарантира липсата на мръсотия и частици ръжда в системата.

Охлаждащата течност на автомобилния двигател трябва да може да поеме достатъчно голямо количество топлина във възможно по-малък обем. Водата притежава подобни свойства, но има твърде много недостатъци и това я прави неподходяща за целта. При температура под 0 градуса тя замръзва, а при над 100 градуса - кипва.

Антифризът обаче притежава всички търсени качества. Той предпазва двигателя от прегряване и корозия, а зимата не замръзва до определена отрицателна температура. Срещат се 2 вида антифриз – моно етилен гликолова основа и моно пропилен гликоло базирана основа. Задължително е да се консултирате какви са препоръките на производителя на автомобила, за да видите кой тип ще е по-подходящ. Освено това антифризът може да бъде концентрат или готов за употреба. Винаги четете внимателно опаковката и ако е концентриран, трябва да го разредите с дестилирана вода в съотношението, оказано на етикета.

Антифризът съдържа и специални добавки, целящи да предотвратят корозия на металните повърхности в охладителната система. Не е добре да смесвате различни антифризи, тъй като това може да окаже отрицателно въздействие върху автомобила.

Проверката на нивото е лесна – ако не достига до маркировката „FULL“, трябва да се долее. В случаите на смяна на охладителната течност е добре да се обърнете към специалист, който може добре да промие и обезвъздуши системата.

За разлика от много други проблеми по автомобила, които могат да изчакат подходящ момент за посещение в сервиза, когато акумулаторът откаже, ще трябва незабавно да вземете мерки. И понеже в такъв случай сте притиснати от времето и ситуацията, вероятността да не направите най-добър избор на акумулатор или да платите твърде висока цена, е много голяма.

Можете да си спестите тези неприятности, като се поинтересувате и вземете мерки, още когато усетите първите симптоми - замисли ли се колата при паленето, веднага трябва да проверите акумулатора. Можете да го направите и сами - проверете напрежението - зареден акумулатор би трябвало да има напрежение между 12.4V и 12.6V. Ако напрежението е под 12.4V акумулаторът или трябва да бъде зареден или ако е зареден, но напрежението е под това - много е вероятно да е за смяна.

Има няколко неща, които трябва да вземете предвид, за да направите добър избор:

• Размери - Необходимо е да знаете какъв размер акумулатор е подходящ за вашия автомобил, но също така и какъв е типа на захващане и какво е разположението на полюсите. Най-добре е да се посъветвате за това с вашия автосервиз или да проверите в упътването на автомобила. Можете да проверите показателите на сегашния си акумулатор, но имайте предвид, че е възможно предишният акумулатор да не е бил избран подходящо, така че най-добре проверете упътването на автомобила или се консултирайте със специалист, за да научите точно какви показатели на акумулатора са препоръчителни за вашия автомобил.
• Тип захващане на клемите - Важно е да поставите акумулатор, който е подходящ за вашия автомобил като размери и захващане, защото ако акумулаторът не е закрепен стабилно и надеждно и има вибрации, това ще се съкрати живота му. Освен физическите размери, трябва да проверите и типа на клемите и разположението на полюсите. Съществуват три типа клеми - европейски, азиатски и американски - и както се досещате, според производителя на автомобила, можете да се ориентирате и кой тип най-вероятно е вашият акумулатор, но най-сигурният начин е да проверите настоящия акумулатор.

1. Европейски тип: плюсовата клема е с диаметър 19.5 мм, а на минусовата - 17.9 мм
2. Азиатски тип: плюсовата клема е с диаметър 14.7 мм, а на минусовата - 13.01 мм
3. Американски тип: от предната страна на акумулатора (с етикета) излизат плюсовата и минусовата шпилки с резба

• Разположение на полюсите - Има два типа разположение - десен (+) и ляв (+). Заставайки с лице към акумулатора (така че да виждате етикета), ако плюсът е от дясната страна, това е десен (+).
• Капацитет - Това е показателят, който указва колко време акумулаторът може да отдава заряд (при минимално натоварване) - измерва се в ампер-часове (Ah). Колкото по-голям капацитет, толкова по-дълго акумулаторът може да осигурява напрежение за електрическите консуматори в автобила, докато двигателят не работи. По-висок капацитет, обаче, означава и по-висока цена, а и по-големи размери, затова трябва да изберете акумулатор с оптимален капацитет за вашия автомобил, без да се изхвърляте. Капацитетът е от ключово значение, но не е единственото, което трябва да съобразите, защото освен да осигурява електричество за системите на автомобила, когато двигателят не работи, стартовият акумулатор има друга, основна роля - да подсигури стартирането на мотора и показателят, който е от значение тук е стартовият ток.
• Стартов ток - При стартовият ток обикновено се указват т.нар. CCA (Cold Cranking Apms) - този показател указва какъв е токът, който акумулаторът може да осигури при темпратура от 0 градуса в продължение на 30 секунди без напрежението да пада под 7.2V. На акумулатора това е означено в ампери (A), по подобен начин: 540 A (EN). Много е важно да изберете акумулатор, който може да осигури достатъчно стартов ток за вашия двигател. По правило дизеловите двигатели изискват по-голям стартов ток. Ако акумулаторът не може да осигури достатъчно висок стартов ток, няма да можете да запалите или ще имате трудности с паленете и животът на акумулатора ще бъде съкратен значително.
• Технология - най-разпространените стартови акумулатори са оловно-киселинните и по всяка вероятност, текущият ви акумулатор е точно такъв. Някои по-нови автомобили разчитат на литиево-йонни стартови акумулатори, но това е скъпо и много рядко решение. Съществуват обаче различни технлогии при оловно-киселинните акумулатори, а именно:

1. Wet Cell - Това са акумулатори с течен електролит, като има два типа - обслужваем и необслужваем. В първия случай можете да допълните електролитната течност при необходимост, а във втория - акумулаторът е запечатан и не е възможно (и необходимо) досипване.
2. Gel - При този тип акумулатори електролитът е под формата на гел. Счита се за по-безопасна и надеждна технология, но е важно да се има предвид, че геловите акумулатори са много чувствителни на презареждане и ако се зареждат с по-високо от допустимото напрежение, това може да доведе до дефектиране на акумулатора.
3. AGM (Absorbed Glass Matt) - Най-новата технология при оловно-киселинните акумулатори, при която като сепаратор между плочите се използва материал от стъклена вата, който попива електролита и едновременно позволява постоянен контакт с плочите и в същото време не позволява разплискване. Това прави този тип акумулатори много устойчиви на вибрации. Също така, този тип акумулатори са с много ниско вътрешно съпротивление, което им позволява да отдават много висок стартов ток. Такъв тип акумулатори са най-често ползвани в автомобили от висок клас.

• Производител, модел, гаранция и цена - След като сте наясно какви са техническите показатели и типът акумулатор, който ви е необходим, следва да изберете конкретен модел. Важно е да вземете предвид каква гаранция дава производителят/вносителят, каква е цената и разбира се - какви са отзивите от клиенти и препоръките на специалистите. Много от производителите имат акумулатори в различни класове (серии), така че имайте предвид, че не всеки е задължително висок клас, т.к. има и серии в икономичния и ниския клас. Ако имате нужда от помощ с избора на акумулатор, свържете се с нас, ще се радваме да помогнем. По отношение на цената - лесно можете да направите проучване, след като се спрете на даден модел, за да откриете най-добрата цена, като потърсите по марката и модела на акумулатора в интернет. Проверете и условията за доставка, гаранция и изискванията за заверяване на гаранцията, които има съответния продавач, за да направите най-добрия за вас избор.

• За нашия климатичен пояс гъстотата на електролита на зареден акумулатор, измерена при температура +25° С, трябва да бъде 1,28 г/см3. Акумулаторът е недопустимо разреден, когато гъстотата на електролита му спадне под 1,15, а полузареден - до 1,25.
• Електролит с повишена гъстота е също опасен за „здравето“ на акумулатора.
• Допустимия минимум на разреждане е 1,7 волта на клетка или общо 10,2 волта, измерени на полюсите на дванадесетволтова батерия. По друг начин казано - допустимото разреждане може да бъде 25% за зимата и 50% за лятото.
• Нивото на електролита трябва винаги да е 10-15 мм над плочите. То трябва да се проверява поне веднъж на две седмици.
• Винаги първо се снема кабелната обувка от „минуса“.
• Зареждащия ток в нужните граници (14,2± 0,3 волта за дванадесет волтова батерия).
• Ако при зареждане температурата на акумулаторните клетки превиши 40° С, токоизправителят трябва да се изключи от мрежата, докато температурата спадне на 25-30° С.
• Акумулаторът е зареден, когато в продължение на два часа гъстотата на електролита се задържи еднаква или когато напрежението се задържи няколко часа на едно ниво (при нов и изправен дванадесет волтов акумулатор — около 16 волта). Сигурен признак за края на зареждането е започващото бурно отделяне на мехурчета в електролита (т. нар. „кипене“ на акумулатора).
• Поне веднъж на 6 месеца трябва да се провежда т. нар. тренировъчен цикъл.
• Дори кратковременният престой на акумулатора в сухо състояние, щом като е бил веднъж с електролит, е пагубен за плочите му. Правилно е той да се зареди напълно и да се съхранява в хладно проветриво помещение. Веднъж на две седмици нивото на електролита трябва да се проверява и при нужда да се долива дестилирана вода, а веднъж в месеца да се зарежда поне за 2-3 часа. Добре е също на всеки три месеца да се провеждат тренировъчни цикли.

• Два пъти годишно проверка на заряда с мултицет (от 8 лв) при 2000 оборота, напрежение 13.8 до 14.4 Волта. Съответно проверка на електролира и доливане с ВОДА (дестилирана или дейонизирана).
• Пестете тока при работа на място. Тогава зареждането е слабо (и на най-луксозните коли).
• Не въртете стартер повече от 7 секунди и то максимум 2-3 опита през 30 секунди. Ако не пали за толкова имате проблем за отстраняване.
• През зимата ПРЕДИ палене направете процедура за затопляне. 3 пъти -> 4 секунди дълги / 4 секунди пауза. Ще забележите че след това стартера върти по-енергично. Ако всичко е наред де.
• Алтернатора през зимата не успява да зареди акумулатора. Добре е поне веднъж преди / по време на зимата да го заредите напълно (мечти ако нямаш гараж и зарядно).
• Ако си купувате нов акумулатор е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да бъде зареден със зарядно ПРЕДИ експлоатация (никой не го прави вече). Ако го сложите просто така (защото ги дават сухозаредени) остава на 80% капацитет до края на живота си (източник YUASA). Идеалното е да мине 2-3 заряд/разряд цикъла преди монтаж в колата. Ама е скъпо. И бавно. За това никой не го прави. И търговеца ще ви обясни че "няма нужда" - нали и той иска да продава повече.
• НЕ ДОПУСКАЙТЕ акумулатора да стои разреден в колата при минусови температури. Водата която се образува в клетките замръзва и ги пука. Състаряването е гарантирано. Особено това се отнася за модерните "необслужваеми" и най-вече за "Калциевите". Старите са малко по-издръжливи.
• Винаги си купувайте най-големият акумулатор който може да влезе в гнездото. Малко по-високата цена ще се отблагодари с много по-дълъг живот. Алтернатора ще го зареди - не се плашете от това. Е, все пак не прекалявайте - ако не влиза, не е за вас.
• И накрая - цената на акумулатора в днешно време е под тази на един пълен резервоар (поне при мен). Помислете дали си струват някои от предложените методи.

Масовите висококачествени продукти за почистване на автомобилни стъкла са смес от денатуриран етилов алкохол и специални миещи вещества (емулгатори), смазочни компоненти, оцветители и ароматизатори. Течността за чистачки е предназначена да се зареди в резервоарите към чистачките на автомобилите, за да се впръска при необходимост по време на движение и да спомогне за почистването на автомобилното стъкло. Благодарение на активните почистващи агенти, течностите за чистачки бързо и безпроблемно отстраняват всякакви замърсявания, намаляващи видимостта, като остатъци от насекоми, прах и други. Има два вида течност за чистачки – лятна и зимна, но също така може да бъде готова за употреба или концентрат. Преди да заредим течност в колата трябва да сме сигурни, че използваме правилната за сезона течност. Също така е недопустимо да използваме в този резервоар течност, различна от предвидената, тоест например антифриз, или нещо друго. Резервоарчето за чистачките е предназначено единствено за течност за чистачки. Лятната течност за чистачки не трябва да се употребява през зимата, тъй като има опасност да замръзне, а същото се отнася за зимната течност през летния период. Тогава обаче разликата е, че в нея има само минимално съдържание на добавка за органични замърсители, с оглед липсата на насекоми през зимния сезон. Използването на вода пък крие рискове от образуване на котлен камък, а с това запушване на системата, както и липсва доброто миещо действие, особено при размазаните на стъклото насекоми. Цветът на течността не определя качествените показатели или сезонно предназначение, а служи основно като оцветител, различаващ продукта от водата.

Съветът ни е да използвате течности за почистване на стъкла, произведени от фирми, които са доказали качеството на продуктите си през годините. На етикетите им са записани точния състав и указания за разреждане. Независимо от това, че този продукт само се долива и разходът може да ви се вижда излишен, поддържането на правилната концентрация с воден разтвор, както и доброто състояние на стъклоизмиващите устройства – дюзи, разпръсквачи и пера на чистачките, гарантират добрата видимост при пътуване и са съществен фактор за безопасността на пътя.

Да, и проблемите се изразяват в следното:

• Водата няма възможността бързо и безпроблемно да се справи с органичните замърсители (мухи, пеперуди и други насекоми). Размазването им води до загуба на видимост.
• Водата замръзва при 0°С, като този процес е съпроводен и с обемно разширение - спукване на резервоара за съхранение на течността.
• В зависимост от съдържанието на минерали в състава си водата бива твърда (високо съдържание) и мека (ниско минерално съдържание). Високата твърдост на водата е предпоставка за образуването на отлагания по повърхностите (котлен камък) и това да доведе до запушвания.

Всеизвестен факт е, че един от основните компоненти при производството на течностите за чистачки са алхолите. Най-подходящи са етиловия и изопропилов алкохол. Недопустимо и много опасно е използването на метилов алкохол. При поглъщане на метанол последиците за организма са много тежки. Първоначално се наблюдават главоболие, гадене, повръщане. Следват припадъци и загуба на зрение. Метиловият спирт е важна съставка на много търговски продукти, използвани в промишлеността, но е недопустимо използването му в продукти, при които може да се очаква контакт и въздействие върху човешкия организъм. При течността за почистване на стъкла изпаренията достигат до купето на автомобила и при продължително и дълго шофиране въздействието на метиловия алкохол се оказва опасно и вредно. Има производители, чиито продукти са с подозрителен произход, много приятен аромат, прикриващ вредната съставка и разбира се, много изгодна цена.

Некачествената течност за чистачки може да доведе до проблеми с лаковото покритие на колата и с перата на чистачките. Това се дължи на несъвместимости и агресивност на компонентите в течността за чистачки с гумения материал, от който е изработена чистачката и автомобилния лак.

Понякога е необходимо малко повече от боя, за да промените стените – може би декоративни тухли или камък, може би точно този акцент ще създаде в дома ви в желаната атмосфера. Направете от стените си или една от тях акцент в дома си, който кореспондира с почти всеки стил и усещане.
За лепенето можете да се доверите на експерт или да се опитате да го направите сами. Декоративните тухли имитират зидария с малки тухлички, често неравна, с различно разстояние между фугите и дизайнерско разминаване. Лепенето, оформянето на добър ред и подредба, оформянето на фугите и придаването на автентична, но чиста визия на стените изисква не само време, но и търпение, и спокойствие.
Важно е да изберете точните тухлички, които ви харесват. След като сте избрали вида на декоративните тухли е важна стената на която ще ги лепите. Тук също важат изискванията като при лепене на плочки – равна и чиста стена.Ако стената е от гипскартон, тя трябва да е почистена от прах и евентуални мазни петна, обработена с контактен грунд.
Подготовката включва разчертаване на стената, така, че да се създаде ред за лепене, тази процедура е задължителна ако нямате достатъчен опит в лепенето на декоративни облицовки.Лепилото, което ще изберете е от значение насочете се към устойчивите флексови лепила, в магазинната мрежа се предлагат различни марки, независимо от марката, която ще изберете спазвайте точно технологията описана на опаковката.
Разпределете внимателно лепило върху гърба на тухлата, нанесете равномерен дебел слой. След това изравнете линията в центъра. Поставете тухлата и натиснете силно, процесът не е бавен, но изисква внимание. За фугите може да използвате ориентировъчно пръста си или някакъв фиксиран размер летва, което ще ви помогне да няма много големи разлики.

Декоративната облицовка, може да бъде монтирана върху всяка стабилна повърхност. Не се налагат конструктивни промени, допълнително армиране или отделни крепежни елементи, тъй като облицовките стават неразделна част от повърхността, към която се монтират. Oблицовките се монтират със стандартни лепила на циментова основа за камък, бетон, гранитогрес, фаянс. Облицовки от гипс или гипсполимер се монтират с лепила за гипсови орнаменти, гипскартон и т.н. Възможен е монтаж с полиуретанови лепила, когато това се налага.

1. Подготовка на повърхността
При монтаж върху дърво, ПДЧ, MDF, боядисани стени, метал, термоизолационни плоскости, термопанели – покрийте повърхността с метална мрежа (око 5-10cm), припокривайки свръзките приблизително 5 см, като я закрепите с пирони, дюбели или винтове, в зависимост от повърхността и вида на мрежата. При монтаж към дървена повърхност,ПДЧ, изолационни плоскости, MDF и др. монтажните елементи (винтове, пироните и др.) да са разположени на разстояние 15-20 см един от друг във всяка посока. Препоръчително е при монтаж към дървена повърхност, преди поставянето на мрежата да се монтира/нанесе водозащитно покритие – PVC лак или хидроизолационен материал. Мрежата трябва да бъде добре опъната, за бърз и лесен монтаж.

2. Подложка
В случаите когато се поставя мрежа, се прави циментова замазка. Нанасянето да бъде възможно най-тънко. Мрежата се покрива напълно и се подравнява. При нужда повърхността се набраздява с гребен, за да не се получи прекалено гладко гланцово покритие и да се улесни прилепването. Покритието трябва да съхне в продължение на 24-48 часа, преди поставянето на декоративната облицовка.
Подложка не се налага при монтаж върху тухлена зидария, бетон, газобетон, циментова мазилка или циментова шпакловка.
В тези случаи повърхността само се почиства добре. При монтаж върху тухла, бетон – стената се почиства и навлажнява леко преди монтаж. При монтаж върху изолационни плоскости, по преценка на изпълнителя и в зависимост от натоварването, може да се монтира метална мрежа, която се дюбелира през изолацията към стената. Мрежата служи за основа на монтажа и пренася натоварването към стената.

3. Разчертаване на площта
След подготовката на повърхността използвайте нивелир, права летва, прахова чертилка и разчертайте повърхността на симетрично разположени хоризонтални линии. Разстоянието между линиите съобразете с големината на елементите. Линиите са водещ ориентир при монтажа. Нанесете водещи линии не само на местата, където ще се оформят фугите, а и между тях. Времето за подготовка ще Ви спести време при монтажа. За по-големи площи можете да ползвате лазерен нивел с решетка. Ако нанасяте лепило и върху стената, можете да ползвате гребен и да монтирате по линиите.

4. Подготовка на елементите
Подреждането на пана, преди монтажа ще Ви помогне да „напаснете” отделните елементи на местата им съвсем лесно и ще допринесе за естествения изглед на паната или стените. Подгответе елементи за около 2-5 квадрата. При закупени по-големи количества, винаги разопаковайте предварително няколко пакета, за да се получите преливане на цветовите нюанси и да избегнете получаване на участъци, които се отличават по цвят.
Ако е необходимо, зачистете с телена четка задната страна им от прах или циментов шлак, ако има такъв, до откриване на чиста и здрава повърхност. Отмийте праха и оставете да изсъхнат за около 5 минути. Облицовките не трябва да са мокри, за да прилепват добре и да не се приплъзват.
Наредете пано от няколко елемента върху маса или на почистен участък, близо до мястото за облицоване. При монтажа прехвърляйте елемент по елемент на стената, запазвайки подреждането. Това ще Ви спести много време.

ПРЕДВАРИТЕЛНО ПОДРЕЖДАНЕ НЕ СЕ НАЛАГА ПРИ МОНТАЖ НА ОБЛИЦОВЪЧНИ ТУХЛИ!

Рязането и оформянето могат да бъдат извършвани с ъглошлайф (диск за неметал или диамантина), зидарско чукче, керпеден, каменоделски клещи и др.

5. Нанасяне на разтвора
Гъстотата на разтвора трябва да е такава, че при стръскване върху мистрия или гребен, разтворът да прилепва и да не приплъзва бързо при изправен вертикално инструмент. За нанасяне на разтвора/готовата смес използвайте мистрия или шпакла. При равни повърхности нанасянето може да се извърши и с гребен.
ВНИМАНИЕ: Дори и при разтвор с подходяща гъстота, прекалено голямото количество може да предизвика приплъзване на елементите.
Приплъзване, разместване на елементите и/или излизане на мазилка през фугите се получава когато е нанесен повече от необходимото количество разтвор. Това е допустимо единствено в случаите когато се цели монтаж с ефект – остатъчна мазилка.

1. Монтаж
Навлажнете предварително разчертаната монтажна повърхност. Можете да го направите като „изметете” стената с навлажнена метличка или четка. Уверете се, че повърхността не е прашна, мазна и т.н.
Притиснете елемента на мястото му и го завъртете леко наляво-надясно, за да оформите разтвора.

НАТИСКЪТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ДОСТАТЪЧНО СИЛЕН, ЗА ДА РАЗПРЕДЕЛИ РАЗТВОР ПО ЦЯЛАТА ПОВЪРХНОСТ.
ПРИ ДОСТАТЪЧНО КОЛИЧЕСТВО РАЗТВОРЪТ ЩЕ ИЗЛЕЗЕ РАВНОМЕРНО ПО КРАИЩАТА НА КАМЪКА.

В случай че разтворът пада или тече, елементите се приплъзват/отлепват, гъстотата или количеството на сместа трябва да се коригират.
При монтаж на по-големи елементи, може да се постави разтвор само по краищата им, като в средата се остави празно място. Този метод на монтаж създава вакуум, който допълнително придържа елементите до втвърдяване на сместа и подобрява адхезията към монтажната повърхност.
Традиционен метод е подпирането на първия, най-долен ред с летва или други вертикални или хоризонтално закрепени подпори. Същият метод, можете да ползвате при монтаж на фриз под таван или друг монтаж, при който облицовката не започва от земята, като предварително прецените височината, от която да започнете, за да не се налага рязане на елементи непосредствено под тавана и да имате цели редове.
При добро съотношение и гъстота на сместа и равна (не гладка), набраздена повърхност за монтаж, 5-10мм дебелина на разтвора върху цялата повърхност на елемента е достатъчна за оптимално прилепване.

2. Редене на камъни
При монтаж на камъни без фуга, елементите се поставят на стената на разстояние около 8-10мм един от друг, размърдват се леко, като се приплъзват в посока на монтирания елемент до на нужното отстояние. При по-големи елементи, можете да ползвате гумен чук за по-добро прилепване и уплътняване на лепилото.

3. Фугиране
При монтаж, върху външни стени (фасади, цокъл, огради) е задължително фугите между елементите да бъдат добре запълнени, за да не прониква вода между облицовките и стената.Запълването на фугите може да стане в момента на лепенето с нанасяне на малко повече лепило.
За добро запълване на фугите ползвайте шприц. Ден след монтажа фугите се оформят окончателно и след пълно изсъхване се запечатват заедно с фасадата с водозащитни покрития (напр. водоразтворими силиконови импрегнатори, лакове за камък и др.).
В случаите, когато се монтира екстериор „сух градеж”, фугирането става по време на залепване на облицовките, като се слага толкова разтвор, че при притискане той да запълва разстоянието между елементите. Излишната смес се отстранява след изсъхване (12-18 часа) с инструмент с остър връх – дървена летвичка, шпакла, тясна телена четка и др. При по-високи температури това може да се направи и по-рано, когато разтворът започне да се рони.
При монтаж на декоративни тухли и нормална фуга не е наложително тухлите да се фугират допълнително.
Лепилото, нанесено върху елемента излиза с притискане навън и при поставяне на следващия елемент, фугата се запълва.
Допълнително фугиране се налага при проекти, където е предвидена изпъкнала фуга или при по-големи отстояния между елементите – по-широки декоративни фуги.
В случаите, когато желаете да има допълнително фугиране, ползвайте шпакла или шприц.
Фугиране с найлонов шприц (пош) : напълнете шприца с разтвор, стегнете добре, за да отстраните водата. Шприцовайте фугите. Притиснете разтвора във фугите. Вместо найлонов шприц можете да ползвате и пистолет за фуги или пистолет за силикон.

4. Почистване на фугите
По време на монтаж при леко замърсяване на лицевата част на облицовките по време на фугирането, можете да почистите с влажна гъба. При по-голямо количество изтекъл разтвор, по-добре отстранете след като е леко засъхнал.
След монтажа след засъхване отстранете излишния разтвор и почистете елементите с твърда четка, летвичка или метличка. Нанасянето на лакови или запечатващи покрития (водоразтворими лакове за камък, импрегнатори за бетон и др.) могат да бъдат направени по желание, след 2-3 дни от монтажа, върху добре изсъхнали фуги и чиста и суха облицовка.

5. Необходими инструменти
Телена четка, шпакла, прахова чертилка (или тебешир), мистрия, нивелир, шпакловъчен гребен, ъглошлайф (диск за неметал), бормашина, бъркалка, корито/кофа за разбъркване, метличка.